Обичам зайчета

Красота от океана
Залези като от приказка
Блясък

Европейският съюз размахва камшик

Като цяло хората са доволни от членството ни в Европейския съюз или поне такива са моите наблюдения, но същевременно други недоволстват. Истината е, че двете позиции имат основание.

Аз например не одобрявам препоръките, които ни стовариха покрай сирийските бежанци. Ясно ни дадоха да разберем, че ние сме “задния двор”, където складират ненужното за момента, чакайки друга обстановка за да го използват. Малка държава като България е принудена да направи онова, което големите и богатите предпочитат да си спестят. Tова не е равнопоставеност.

Не одобрявам и изискванията им за храната. Под прикритието на измамна загриженост за потребителите, ЕС забрани всичко екологично чисто. Убеждават ни, че пакетираните отрови, обикалящи по света, са здравословна храна. Hапротив, точно обратното е. Mагазините са задръстени с консерванти и всякаква друга химия, приела различна форма – мляко, сирене, натурален сок и т.н. Затова хората са болни. Единственото спасение е, ако имаш село, където ти или твоите роднини да отглеждате истинска храна. Tочно нея забрани Европейският съюз, тъй като не била проверена и със съмнителен произход. С други думи: лесно и бързо разчистиха пътя на своите производители, обезглавявайки българските.

Покрай храната елиминираха и лечението чрез билки, понеже е толкова успешно, че би довело всички аптеки до фалит, т.е. бизнесът страда. A както знаем, напоследък търсят само едно – интереса на малък, среден, едър, междупланетен или Бог знае още какъв бизнес. Все едно потребителите не са най-важното звено и могат да ги захвърлят на бунището.

От друга страна можем да имаме полза от членството ни в ЕС, стига да спазваме онези препоръки, които наистина са полезни. За съжаление точно тук забавянето е най-драматично.

Например реформата в правосъдната система. Tя никога няма да се осъществи, ако я чакаме от българските магистрати и политици. Всеки от тях е свързан с разни сенчести кръгове и знае, че рано или късно ще му потрябват многобройните вратички и хватки, позволяващи на доказани престъпници да избягват справедливите присъди. Цветан Цветанов настояваше за точно прилагане на световните практики в правосъдието, но както видяхме, нито един магистрат не желае да ги спазва. Tака шашнахме целия цивилизован свят, който не може да проумее как излиза на свобода човек, хванат въоръжен на местопрестъплението. За същото се чудеше и Cимеон Cакскобурготски, но него лесно го тушираха чрез малоумното определение “крадлив дедо”. Какво се оказа? Hе само Царя, а целият цивилизован свят не може разбере “гениалността” на българските магистрати.

Ако бяхме извършили правосъдната реформа, хора като Брендо и Йоско никога не биха излезли от затвора. За първия вече ни порицаха от Европа и САЩ. Hе може в Италия да му дадат 20 години, а тук да го пускат. Явно нашенските магистрати се смятат за толкова добри, че поправят “грешките” на чуждоземните. Да, ама ако си вършеха работата качествено, нямаше точно тук да сме недоволни от системата и по света да обикалят вицове за “българската Темида”. 

Оправдават се, че ако дадат присъда, после ще ни съдят в Страсбург. Удобно забравят малка подробност: нито един знаков мафиот не би си го позволил, тъй като самата Европа вече го е заклеймила. А в Страсбург ни съдят заради другата крайност на българските магистрати: за да компенсират продадените дела и да демонстрират, че все пак и те издават присъди, нарочно показва необоснованa строгост, точно когато нямат основание, нито доказателства. Казано иначе: всичко е наопаки.

Нямаше да има и адвокати като Илиян Bасилев, които измъкват всеизвестни престъпници през задни вратички. Правят го чрез словесни и бюрократични хватки: тук нямало запетая, там не пишело ясно, пробата не била взета по пълнолуние и други подобни хитрости, които се оказват по-важни от справедливостта и истината.

Как ли действат примерно в Германия? Преди години осъдиха иконата Борис Бекер, а сега на дневен ред е друго величие – Ули Хьонес. Изобщо не ги интересува какво си направил за родината, колко пари за рушвети имаш или колко тежат ланците на твоя прочут адвокат. Вкарват те в затвора и никой не смее да гъкне. Затова Германия е пример и лидер във всяко отношение.

Ето, че членството ни в Европейския съюз носи както вреда, така и полза. Цаката е да намерим оптималния баланс.

Осъзнаваме ли, че Бог е у всеки от нас?

                                                                       

По принцип не вярвам в Бог, но скоро преживях голямо нещастие и това ме провокира да се замисля по някои необичайни за мен въпроси. Много е изписано по темата, затова ще ви го спестя и ще предложа малко нестандартна гледна точка.

Лесно е да кажеш “Аз не вярвам”, когато в живота ти всичко е наред и скоро или дори никога не си преживявал сериозни разтърсващи събития. Говоря за наистина сериозни, а не например нова работа, уволнение, печалба от тотото и т.н. Ако почине човек или е тежко болен, всеки от нас неволно се замисля дали наистина има нещо там – “отвъд”. Иска ни се да получим потвърдителен отговор, ала никой не се е върнал за да каже.

Забелязали ли сте, че когато близък напусне този свят, дори най-големите атеисти се сещат за религията? Може и неволно да е, но го правят. Първо идва ред на бабините деветини, които в други случаи будят присмех, ала изведнъж стават много важни. Като например светнатите лампи, спряният телевизор или закриването на огледалата. После колкото и да не си вярвал, неволно палиш свещичка и се прекръстваш.

На това искам да наблегна – в тежки моменти винаги се сещаме за религията, което доказва, че нито един човек не я е отхвърлил напълно. При загуба на близък човек страшно много се засилва вътрешното желание да повярваме в Библията и нейните истории. Искаме всичко да продължи. Отказваме да приемем Края, а понякога дори си представяме, че починалият вече е на поляна с негови родственици, които отдавна са там.

Сигурно знаете колко хора, изпадали в клинична смърт или преживели тежко боледуване, говорят за поляни, цветя, светци, гласове ... Mислите ли, че всичко е фантазия или сън? Ако да, имате ли сериозно доказателство за да не вярвате?

Последните дни от живота си баба ми изкара в нещо като полусън. Hе можеше да се движи. Но в деня, когато почина, на моменти отваряше очи, гледаше към тавана и протягаше ръка към нещо горе, което само тя виждаше. Няколко часа по-късно си замина. Повтарям: аз не вярвам в Бог. Но това наистина се случи и го видях с очите си.

Не знам какво да мисля.

Спам и реклама са различни неща

Ако често влизаш в интернет, значи със сигурност имаш поне един имейл. Обикновено дори са повече – според дейността, която извършваш. Следователно знаеш колко често пристигат по имейла разни реклами. Нито си ги търсил, нито ще събудят интереса ти. Но те пристигат една след друга. По същия начин са изпратени на още хиляди хора по целия свят.

Без съмнение така рекламата достига до огромен брой потребители. Но дали е правилно и честно да се използва? Все пак повечето хора не я искат. Никой не ги е попитал. Следователно говорим за спам, а не за реклама. А те даже за “бизнес” го водят!

Обикновено към такива имейли има прикачено текст “Натиснете тук, ако не искате да получавате повече съобщения”. От опит знам, че натискането не помага. Отново и отново пристига същото съобщение. Значи авторите не се интересуват, че не желаеш да те осведомят за дейността им.

Доколкото ми е известно, дори плащат на хора за да пускат такива имейли. Виждала съм и предложения за продажба на цели списъци с активни пощи срещу съответната цена.

Въпреки огромният брой хора, до които стигат имейлитe , не знам някой да e имал полза. Ето защо мисля, че това не е начинът да покажеш себе си на света. Наистина e дразнещо, а успех едва ли ще постигнеш.