Нямам претенции, че разбирам от голямата политика, нито съм прочела три тона книги. Затова ми правят впечатление простите неща. Именно те смущават.
Кажете ми, нормално ли е ръководителят на една етническа партия да изнудва от парламентарната трибуна и да натяква, че каквото поиска, всичко ще стане по един или друг начин?
Нормално ли е бившият ръководител на същата партия да говори официално за откъсване на територия от държавата и то ако трябва, с участието на армия от съседна държава? Това не е ли подстрекаване към размирици, а то от своя страна не е ли подсъдно?
Нормално ли е да си приписваш някакви недоказани заслуги и напомняйки ги, да изискваш и поставяш условия и претенции, внушавайки че ако не те слушат, ще им се стъжни на непослушните.
Такива неща забелязвам и ми трябва прост отговор. Hе идеологии, думи, букви, разтягане на сложни словосъчетания.
Точни въпроси задаваш, душице. Pобски народ сме и това е.
ReplyDeleteHе ни стигат 500 години " турско присъствие", а сега продължават.
Гъкнеш ли, дискриминация било.
А че ние сме дискриминирани в собствената си държава, кой го е еня?
Мъка българска :(