Океан - 1 - картини

                                                               

Океан - 2 - картини
Океан - 3 - картини
Океан - 4 - картини

Шок: клиентите на Корпоративна Търговска Банка били виновни ...!!!

Всички знаем какво се случва напоследък с Корпоративна Търговска Банка. Появиха се всякакви слухове, мнения, тълкуване и, естествено, обвинения. По тази линия попаднах на нещо шокиращо. Според една блогърка за кризата в банката не били виновни онези, които я управляват, а клиентите. По някаква безумна логика тази жена твърди, че дестабилизирането на банковата система идвало от факта, че хората теглят парите си. Заради тях разни фирми и работодатели не можели да се разплатят, бизнесът спрял, нямало заплати.

Ако не го бях видяла, нямаше да повярвам, че някой може да разсъждава така в държава като България, където почти всички са пострадали малко или много от фалирали банки. В главата ми изникнаха толкова много въпроси! Hе знам дали ще успея да ги формулирам.

Моя грижа ли е сигурността и стабилността на банковата система? От какъв зор? Аз ли трябва да рискувам спестяванията си, за да съществува една такава институция? Пак питам: от какъв зор?

Не можели да плащат заплати. Е, добре, аз ли ги накарах да ни натрапват задължителното банково разплащане? Bеднага съм готова да се върна към парите в брой и ви уверявам: така е с почти всички хора. Значи аз не искам превод на заплата през банка, но те ми го натрапват и накрая мен изкарват виновна, че нещо им пречи да ме мачкат! Що за абсурд?

Нямало кой да раздава кредити на бизнеса! Не смятам, че кредитите са задължителни, но да го приемем за удобство. Значи трябва да рискувам спестяванията си, за да ги раздават на този или онзи. Нямаше да имам нищо против, ако беше безопасно, но щом може да зaгубя парите си, за какъв дявол ми е да ги държа в банка? С какво право ще ми принуждават? Аз не желая.

Дотук не споменах нищо за нечестните банкови хватки: вече дори не са тайна и ги представят като нещо нормално. Обикновено ги определят като “грешка в системата”, но тези техни грешки не са за тяхна сметка, а за сметка на клиента. Още един абсурд!

В началото и аз се полакомих за кредитна карта и си направих Райкард от Рафайзенбанк. До едно време всичко беше наред. После ми трупнаха 12лв – наказателна такса за закъсняла вноска. Отидох с три извлечения назад за да докажа, че никога не съм влизала в просрочие. Признаха си грешката, определяйки я като “проблем в системата”. Извиниха се и обещаха да възстановят парите. Hе само че не го направиха, но и следващия път ми сложиха същата глоба. Пак отидох – отново получих извинения и обещания, но за съжаление със същия резултат. В крайна сметка платих всичко дължимо, закрих картата и се зарекох никога повече да нямам вземане-даване с банки, освен ако не е неизбежно.

При това положение кой и с какво право ще ме задължава да се грижа за стабилността на банковата система? От нея съм видяла само лошо и не ме интересува, че било грешка в системата – това е техен проблем и нека те си го плащат. Повече няма да ме товарят със собствените си болежки.

Гореспоменатата блогърка стига по-далече. Според нея изтеглянето на влоговете било причина за зачестилите кражби по домовете. Логиката е следната: щом толкова много хора теглят, значи ги държат вкъщи и ето повод за активизиране на апашите. Да, има логика. Но пък всеки сам може да се грижи за парите си, нали? Tова е проблем на съответния човек. От друга страна няма как да научат къде и колко има, освен ако даден гражданин не е много приказлив.

Мои публикации

Осъзнаваме ли, че Бог е у всеки от нас?

                                                                       

По принцип не вярвам в Бог, но скоро преживях голямо нещастие и това ме провокира да се замисля по някои необичайни за мен въпроси. Много е изписано по темата, затова ще ви го спестя и ще предложа малко нестандартна гледна точка.

Лесно е да кажеш “Аз не вярвам”, когато в живота ти всичко е наред и скоро или дори никога не си преживявал сериозни разтърсващи събития. Говоря за наистина сериозни, а не например нова работа, уволнение, печалба от тотото и т.н. Ако почине човек или е тежко болен, всеки от нас неволно се замисля дали наистина има нещо там – “отвъд”. Иска ни се да получим потвърдителен отговор, ала никой не се е върнал за да каже.

Забелязали ли сте, че когато близък напусне този свят, дори най-големите атеисти се сещат за религията? Може и неволно да е, но го правят. Първо идва ред на бабините деветини, които в други случаи будят присмех, ала изведнъж стават много важни. Като например светнатите лампи, спряният телевизор или закриването на огледалата. После колкото и да не си вярвал, неволно палиш свещичка и се прекръстваш.

На това искам да наблегна – в тежки моменти винаги се сещаме за религията, което доказва, че нито един човек не я е отхвърлил напълно. При загуба на близък човек страшно много се засилва вътрешното желание да повярваме в Библията и нейните истории. Искаме всичко да продължи. Отказваме да приемем Края, а понякога дори си представяме, че починалият вече е на поляна с негови родственици, които отдавна са там.

Сигурно знаете колко хора, изпадали в клинична смърт или преживели тежко боледуване, говорят за поляни, цветя, светци, гласове ... Mислите ли, че всичко е фантазия или сън? Ако да, имате ли сериозно доказателство за да не вярвате?

Последните дни от живота си баба ми изкара в нещо като полусън. Hе можеше да се движи. Но в деня, когато почина, на моменти отваряше очи, гледаше към тавана и протягаше ръка към нещо горе, което само тя виждаше. Няколко часа по-късно си замина. Повтарям: аз не вярвам в Бог. Но това наистина се случи и го видях с очите си.

Не знам какво да мисля.