Мания за лайкове

Случи ми се нещо невероятно. Някаква баба във Фейсбук ме блокира, защото не съм й харесвала статусите. Обясни ми го в съобщение, без което никога не бих допуснала, че това е възможно. Да блокираш някого, защото не те лайква често! :-D

Бабата явно няма много посетители, затова рядко изскача най-отгоре в потока. Просто не я виждам често. Иначе не ми е проблем да лайквам. Естествено, изключвам онези публикации, които просто не са за харесване – например за убийства, изнасилвания, други нещастия.

Откога лайкванията станаха толкова важни, че да определят мнението ти за човека? Значи вече се е превърнало в мания, в преследване, в състезание. Tака се обезсмисля самата идея на лайкването, защото хората го правят механично, знаейки че очакват от тях точно това.

А замисляли ли сте се даден човек, като е харесал вашия статус, дали нистина го е прочел или просто натиска мишката по навик? Hе е ли по-важно да го прочете и разбере, пък  лайкването може да забрави неволно? Този момент май не е много популярен, а е важен.

.........................
Mили боже!

Студент преби колега за лайкване във Фейса

Различните типове Фейсбук досадници

...................................................................................

Залези от Великата природа

Когато види нещо такова, 

човек започва да мечтае. 

                                          И се чувства толкова малък ...

Думи и словосъчетания

Скоро прочетох статия, чието предназначение бе да групира, прегрупира, структурира разни думи като либерализъм, фашизъм, комунизъм, християнство и т.н. Бяха разгледани и навързани чрез дълбокомислени разсъждения кое било фашизъм, каква е разликата от комунизма ...

Как ли се чувства нормалният човек, когато чете подобни материали? Според мен много бързо затъва в кашата от думи и букви, след което трудно може да разбере смисъла.

..........................................................................................................................

Всъщност за какво иде реч? Pазните му там сложни думи, използвани в политиката и философията, усложняват или дори скриват смисъла на текста. Hеобходимо ли е това раздробяване? Ако погледнем последствията за хората, става още по-трагично, защото едни са доволни при управление на дясна партия, други при лява. Днес трудно можем да ги разграничим, понеже криейки се зад сложни теми и неразбираеми понятия, политиците всъщност казват едно и също, а последствията скоро не са били хубави за народа.

Тогава каква е идеята на “приказките и локумите”, след като резултатите са плачевни?